Болници на бъдещето
Какво можем да очакваме от болница на бъдещето?
През следващите 30 години иновациите като телемедицината и виртуалната реалност значително ще подобрят здравното обслужване на пациентите.
Представете си, че хирургът стои пред телекомуникационната конзола в Ню Йорк, докато пациентът му лежи на операционна маса на 3,870 мили в болница в Страсбург, Франция. От конзолата лекарят дистанционно насочва движението на хирургически робот с три оръдия, наречен Зевс, за да премахне болния жлъчен мехур на 68-годишен пациент. Операцията отнема по-малко от час, а пациентът се възстановява според очакванията, като се връща у дома 2 дни по-късно.
Звучи като научна фантастика? Но не е!
Трансатлантическата процедура действително се е случила през 2001 г. Известна е като операция „Линдберг“, наречена на американския авиатор Чарлз Линдберг, събитието е била първата пълна и успешна процедура по телехирургия в света. Той поставя основа за ролята, която тази технология би могла да играе в нарушаването на границите на традиционното здравеопазване и изграждането на медицината на бъдещето.
Всички постижения в областта на иновациите и в областта на здравеопазването в наши дни – напредъкът в хирургичната роботика, виртуалната реалност (VR) и инструментите за диагностика, са само началото на болницата на 2050 г. Залите ще изглеждат като сцена от филм, изкуственият интелект ще заема мястото на практикуващите. Реалистично, обаче, промените в сектора на здравеопазването са много по-бавни, смятат експерти по иновациите в областта, макар че това може да се промени дългосрочен план.
Виртуалният лекар/телемедицината е една от иновациите, набиращ скорост, който много доставчици на здравни услуги смятат, че ще бъде важен фактор в бъдещето на грижата за пациентите. Основавайки се на операцията „Линдберг“, основната идея е лекарите да могат да предоставят виртуална грижа на пациентите – по всяко време и навсякъде.
Телемедицината може да бъде инструмент за предоставяне на виртуална грижа в райони с недостатъчно обслужване и места, където специалистите са малко. Може да се използва и за наблюдение на пациенти с хронични заболявания и дори за спасяване на човешки животи. Например шансовете за възстановяване на пациентите с инсулт зависят в голяма степен от бързата диагностика и лечение. Линейки, оборудвани с компютърни томографски скенери и телемедицински устройства, могат да позволят на неврохирурзите да преценят риска от инсулт и да препоръчат курс на лечение по пътя към болницата, като по този начин ще се намали опасността за трайно увреждане на пациента.
„Телемедицината внася технология между лекар и пациент, която може да улесни безпроблемното използване на сензори и изчислителни алгоритми, които предоставят по-изчерпателен и надежден метод за диагностициране и лечение на пациентите“, обяснява Юлун Уанг, председател, главен ръководител по иновации и основател на От InTouch Health. Неговата компания е построила роботи, които позволяват на специалистите да преглеждат пациентите от разстояние – в момента обслужва около 1500 болници по целия свят. Уан казва, че услугите за телемедицина могат да помогнат за намаляване на разходите – САЩ харчат приблизително 3 млрд. долара за здравеопазване през 2014 и 2015 г., както и да подобрят резултатите и да се превърнат в основната методология за предоставяне на здравни грижи в бъдеще. Той добавя, че очаква един ден телемедицината да бъде толкова достъпна, колкото и онлайн банкирането.
Ако работи заедно с други нововъзникващи технологии, телемедицината може да постигне повече. „Изкуственият интелект, както и machine learning технологиите, ще бъдат интегрирани с предоставянето на здравни услуги чрез телемедицината, така че да могат да се събират и анализират данни, за да се подобрят глобалните грижи, както и здравето на населението“, казва Уанг. „Също така ще подобри индивидуалната грижа, като съчетае от специфичните особености на диагнозата и лечението на пациента чрез милиони сравними случаи“.
Дизайн
Лорна Рос от Центъра за иновации в клиника в Майо казва, че решенията за по-достъпни, ефикасни и достъпни медицински преживявания за пациентите не трябва да разчитат единствено на интелигентни устройства, но и на ориентирани към човека проекти. Ето защо екипът й работи в тясно сътрудничество с практикуващите и пациентите, за да търси възможности и да тества решения, които да стимулират иновациите. Нейният екип е изследвал как тестови комплекти могат да подобрят взаимодействието между пациентите и лекарите, да подобрят начина, по който членовете на персонала образоват и подготвят пациентите на диализа за грижи и да изследват допълненията към предлаганите грижи като домашен мониторинг и прегледи чрез уеб камера.
Технологията напредва и секторът на здравеопазването се насочва към повече амбулаторни процедури, телемедицина и самоконтрол. Предвижда се през 2050 г. пациентите да ходят в болници само за сложни операции и спешни случаи. Също така има доказателства, че технологията като виртуалната реалност ще бъде по-широко разпространена в медицината.
До 2020 г., се предполага, че ще се увеличи интересът към разширяване на технологиите за медицинско обучение, практика, психиатрия, рехабилитация и други приложения. Например, някои неврохирурзи вече използват VR, за да огледат мозъка на пациента преди операцията, така че да могат да направят процедурата по-безопасно и ефективно.
Източник: https://www.theguardian.com
